Здравей, мило момиче,

Получих тъжното ти писмо. Не зная как бих издържала на твое място, но ти явно си по-силна от мене. И дано да е така. Човек , ако не е силен, е загубен в този живот.

Разбирам колко ти е мъчно. Всъщност няма по –ужасно нещо от това да погине твой близък приятел, осебено интимен.

Това е, да не казвам голяма дума, но една от най-силните болки , която може да си представи човек. Дано повече никога не го изпиташ!!!

А що се отнася до Т., попитах един познат на майка ми, който работи в телевизията, и той ми каза , че на такива предавания не може да се вярва много. Всичко това е бизнес, Кате. Не се тревожи !

Пишеш ми ( за мое учудване ) за Габриела. Виж какво, за мен няма никакво значение възрастта !!!  Това, че ти си по-малка от мен не ми пречи да те чувствам близка. И как до сега не си разбрала, че ти за мен не си „ малко и глупаво момиченце” . Ако беше такова , нямаше да поддържам връзка с теб. Не ти пиша често, защото материалът в десети клас е много по – голям и по –сложен , отколкото в седми и аз просто нямам много свободно време. Но това въобще не означава, че не държа на теб. А щом искаш, ще  бъда откровена с теб относон най-близкия ми човек.

Това не  е Габи, а Ясен. Може би съм ти говорила за него. Не сме итимни приятели, а просто приятели, но много гъсти. Аз го обичам много като другар и го чувствам най-близък. След това е чак Габриела. Но Ясен (за съжаление) сега е войник и няма да се виждаме цели две години. Но си пишем писма.

Пиши ми , когато можеш . Какво стана с кандидатстването ? Всъщност аз не мога да разбера , защо не искаш да учиш в немската гимназия? Та нали това е Неговият роден език ! – забрави ли това ?

И така, пиши!

Целувам те ! С много обич : Н.