Здравей, мило момиче,
Прочетох тревожното ти писмо. Ето моето мнение :
Баща ти НЕ Е ПРАВ!
Първо, ти не си мързелива и глупава.
Второ, той дори да мисли така, не това е педагогическия метод, който трябва да се използва - да те накара насила да станеш шивачка. Та ти изобщо не си за тази професия. Това е направо лудост. Умна си и амбициозна, имаш перспектива в бъдеще. Той, като твой баща, би трябвало да се стреми да развива твоите способности и желания относно бъдещето, дори ако трябва насила да те кара да учиш и четеш. Не е достойно за един баща да постъпва така. Това означава, че той не  е никакъв педагог. Аз ако виждах, че детето ми е мързеливо или че няма никакви амбиции, щях да го карам насила , ако трябва, да учи, да чете, да се занимава с извънкласова дейност. С една дума щях да го насоча на някъде, да му помогна да открие пътя в живота си, а не с дигнати ръце да кажа, ще те запиша в шивашки техникум. ОТ теб не става нищо друго. Това е съвсем погрешно. 
Още повече ти не заслужаваш такова отношение. И в случая не си виновна ти, а той - че се е стигнало до такъв момент, той да си помисли, че за нищо не те бива. ЯВно някъде той е допуснал грешка - може би не се е занимавал достатъчно с теб, не ти е отделял нужното време. Затова трябва ти на него да му се сърдиш, а не той на тебе. И още нещо. Според мен, а и не само според мен, всеки човек има право сам да определи професионалния си път в живота, без налагане от страна на родителя. Защото в крайна сметка ти ще упражняваш тази професия цял живот и ще бъдеш доволна или нещастна, а не баща ти. Лично твоя работа е накъде ще се насочиш Родителите ти могат само да подкрепят амбициите ти или да не ги одобрят, но не и да ти пречат. Знай това и отстоявай правата си. Пиши, с целувки, Н.