Мило момиче, щом като смяташ, че тонът ми е наставнически, то първото нещо, което искам да направя е да ти се извиня. Не съм искала да те поучавам, - само се опитах да ти обясня някои неща.
Твоето мнение по въпроса ми е до болка познато и именно затова исках да те предпазя от него. А що се отнася до волята - тя е до време. Ще дойде един момент, в който волята няма да играе никаква роля!
А щом искаш да обичаш този човек - обичай го! Аз това го разбирам отлично, но бях длъжна като твоя приятелка, а не като наставник, да ти кажа това. Та нали затова сме приятелки - за да си казваме всичко. И това, от което ни боли, и това, от което може да ни заболи. Та кой друг, ако не приятелят ще ти каже това!? Не разбирам защо реагираш така. Ако всичко свързано с теб ми беше безразлично, няма да ти пиша изобщо по този въпрос...
А как ще постъпиш - разбира се, че сама ще си решиш!
Това е засега!
ПИШИ! Целувки, Н.
P.S.А що се отнася за "железния човек" в теб, недей да разчиташ във всички случаи на него. В любовта той няма да ти помогне. Там ръководят само чувствата!