Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.07.2011 08:38 - Любовта на приятелката ми и нейните стихове, посветени на нея
Автор: catherine Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1771 Коментари: 0 Гласове:
0



Здравей, мила моя,
не ти писах известно време, защото бях претоварена в училище. Сигурно и с тебе е било така. Срокът вече свърши и сега малко ще си почина. Ти как си? Как ще завършиш срока? Какво прави майка ти? Купи ли ти плочата? Обещах да ти разкажа за моята любов. Всъщност аз съм ти говорила за нея и ти знаеш някои неща. За съжаление, обаче, в момента не мога да мисля и пиша за моите чувства. Чувствам се "претоварена" от любов и в момента не съм в състояние да ти разкажа нищо. Нека да го оставим за друг път?!
Как е Т.? Писа ли му втори път? А снимките? Те са много важни, не ги пропускай! Отговори ми на тези въпроси и ми напиши как се чувстваш, за какво мислиш и т. н.
                                         Откровение
Юлско слънце над ледена пустиня,
ураган над притихнал боаз.
Ти пристигаш при мене
и задъхана посрещам те аз.
И от пориви смут ни завърта,
всичко остава повеля и зов.
Кой е казал, че може да има
втора, трета, четвърта любов?!
Кой е казал? - Нека си казва!
Нито съм втора, ни трета си ти,
всяка обич гори негоряла,
с лъчи неблестели блести.
Всяка обич е звън непрозвънял,
нова истина, цвят нецъфтял.
Всяка обич е свят неизследван,
първо раждане, ек не ечал.
Погледни, необятното мами
в път ни мами - далечен и нов.
Чуй, моя млада любов неизживяна,
чуй, моя първа любов!

                                                                                     
К., писа ли на Я.?
                                                                                                  Може би любов дълбока 
                                                                                                  в мен и теб не е горяла. 
                                                                                                      Затова съвсем без сълзи 
                                                                                                      мина нашата раздяла.
                                                                                                      В безпределна скръб унива
                                                                                                         който безпределно люби, 
                                                                                                          а несетно, като сянка,
                                                                                                          малката любов се губи.
                                                                                                          Ала кой не знае колко                                                                                                       чиста радост и покой
                                                                                                              даже мъничката сянка
                                                                                                          носи в палещия зной!



К., ще чакам твоето писмо с нетърпение . Отговори на всички въпроси и молби. С много обич: Н.



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: catherine
Категория: Лични дневници
Прочетен: 310026
Постинги: 167
Коментари: 0
Гласове: 661
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930