Мила К,
Това писмо ти го изпращам по родителите от страх да не се изгуби. Голямата снимка на М.Т., която ти искаше, за съжаление не мога да ти изпратя, защото е закована с четири пирона на стената и ако се опитам да я махна ще разваля и мазилката, и тапетите. Знаеш какво би станало вкъщи след това! Мисля, че няма опасност да останеш без негова снимка - ти имаш плочи, а отзад на всяка от тях има снимка. Все пак, аз ти изпращам лично негова снимка, която мисля, че ще те зарадва.Извини ме, че  е малко скъсана, но така ми я дадоха.
Как си? Надявам се, че не гледаш съвсем песимистично на нещата.
К., имаш ли готова снимка, която да изпратиш на Т.? Имай обаче предвид, че снимката в подобни ситуации играе голяма роля! Избери я добре!
Всъщност беше твой ред да ми пишеш, нали? Аз не съм забравила!
Нещата, които искам да ти кажа, ще запазя за следващото писмо, когато получа отговора ти от предишното писмо по пощата. А сега ще ти напиша някои неща за любовта. От моя тефтер. Не съм ги писала аз.
Малката сълза
Ти тръгваш и ме оставяш сама
и сили нямам сбогом да ти кажа
ще се върна тихо у дома
и на тишината всичко ще разкажа.
Една сълза оставих да блести
на рамото ти като лист  отронен
една сълза от моите очи
примесена със капките дъждовни.
Ти тръгваш и ме оставяш сама
да те прегърна сили нямам даже
но върху рамото ти малката сълза
за моята любов ще ти разкаже.

Аз ви обичах - А. С. Пушкин
Аз ви обичах, обичта ми може
да тлее още в моята душа,
но нека тя не ви тревожи
 не искам с нищо да ви натъжа.
Обичах ви безмълвно, безнадеждно,
играех си от ревност и от страст
обичах ви тъй искрено, тъй нежно
дано ви друг обикне както аз.

А сега ще ти напиша мисли за любовта:
1. Когато някой си отива
ти не можеш да го спреш
когато виждаш, че една любов умира
ти не можеш с нея да умреш.
2.Близо ли си ти или далече
твоят образ в очите ми блести
в моето сърце живееш вече
и там заключен ще останеш ти.
3.Не махай с дланта си бяла
 не казвай последно прости
аз не вярвам, че има раздяла
аз не вярвам, не вярвай и ти.
4.Кой е нявга любовта любов нарекъл?
За нея име смърт подхожда най-добре.
На коварните й мъки, тоз, който се е обрекъл,
едничък туй ще разбере.
                                             Целувам те, с обич Н.