След няколко дни свърши първия учебен срок. Оценките ми никак не бяха добри, а и средният ми успех беше 4,91. Баща ми просто се поболя от яд. А аз ликувах. Отдавна исках да му отмъстя. Знаех, че слабото му място са нервите и затова реших да го "атакувам" точно там. 
Злобата и омразата бушуваха в мен с пълна сила. Знаех, че в момента постъпвам много жестоко, даже нечовешки, но не можех да постъпя по друг начин. Баща ми постъпваше спрямо мен винаги хиляди пъти по-нечовешки. И в края на краищата, ако не аз, то някой друг щеше да отмъсти на баща ми за всичките му лоши постъпки. Не заради постъпките му спрямо мен, а заради постъпките му спръмо този човек. Да, баща ми не е постъпвал лошо само спрямо мен, но и спрямо много други хора. И всички те го мразят!
Длъжна съм да му отмъстя и заради възлюбения на сърцето ми Т. Аз много го обичах. Неговите песни винаги са ме изпълвали с бодрост, смелост, решителност и пр. Но вече престанах да го обичам, за мое голямо съжаление. Преди време Т. беше моето спасение и утешение за всичко, а сега...
И така, искам да отмъстя на баща ми за всичките подигравки и презрителни думи, които е отправял към Т. и любовта ми към него.