Скоро мислих върху това, че аз и моята приятелка Н. обичаме само веднъж в живота и само можем да вярваме, че ще обикнем още веднъж, иначе ние никога няма да разберем какво е щастие, защото първата ни любов (към естрадните певци) е неосъществима. Даже аз смятам, че ние в случая нямаме право да бъдем щастливи. Ето защо:
Например, Т. А. е женен и с три деца. Той не може да се разведе с жена си и да се ожени за мен (след като не ме познава), защото дължи всичко в живота си на жена си (включително и това, че е още жив). Но даже и той да поиска да се ожени за мен, то как бих се чувствала аз, когато знам, че съм развалила семейството му и че той вече не е щастлив.
Пък и в края на краищата много хора по света го обичат, страдат и се радват заедно с него. Как бих се чувствала аз, ако разваля това щастие? Аз бих могла да бъда щастлива, само ако притежавам Т. Но ето че в случая аз трябва да се пожертвам заради другите хора. Не трябва да го притежавам Т. и нямам право да бъда щастлива.